Die Muse und der Dichterling

Machwerk R.W. Aristoquakes

Teil 49 - 23

Die Muse und der Dichterling

Buch  III 

- Batrachomyomachia international -

- Bulgarisch -

Nachdem die Muse Maxima in Afrikaan

Und in Albanisch das Poem hat übersetzt,

Machte ohne lange Pause sie sich jetzt

Gleich an die nächste Sprache ran.

Wenn es nach dem Alphabet,

In dieser Sache weitergeht,

So dachte sie bei sich,

Kommt jetzt wohl bulgarisch.

In der Hauptstadt Sofia

 Wo online es im Netze stand,

Übersetzt zur Ehr

Des Urhebers Homer,

Die hübsche Muse Maxima

Sogleich was sie suchte fand.

Ihr Freund, der dichtende Filou,

Er kannte sich mit dem Thema aus,

Malte, ach es war ein Graus,

Schnell ein paar Bilder noch dazu.

BATRACHMOMACHIA

Войната на жабите и мишките

Първо, започвайки, хора на Музите моля да слезе

от Хеликон в мойта гръд заради песента ми, която

на коленете си върху дъсчици току-що записах:

спора безкраен, възбуждащо боен вик дело на Арес.

Мойта молба е в ушите на всеки човек да отекне

как срещу жабите тръгнаха храбрите мишки на поход,

наподобявайки земеродените хора гиганти,

както описва ги разказът. Тъй се започна войната:

Жадно мишленце веднъж, щом избяга от страшната котка,

в близкото блато муцунката своя пресъхнала топна —

пийваше меденосладка вода. Но не щеш ли, видя го

блатен храбрец гласовит и извика му следните думи:

„Странниче, кой си? Отде при брега идеш? Кой ти е татко?

Искрено всичко кажи ми — не искам да мисля, че лъжеш.

В теб ако видя достоен другар, у дома ще те водя,

много приятелски дарове там ще ти дам скъпоценни.

Цар Бузодуй съм аз, в цялото блато се радвам на почит,

Няма ден, в който над жабите да не владея с мощта си.

А ме отгледа баща ми Тиней, който Хидромедуза

взе за съпруга, възпламнал в любов при брега Ериданов.

Виждам, че ти си прекрасен, безстрашен, изпъкваш пред всички

сякаш си цар скиптроносец, в чутовни сражения храбър

воин. Но хайде кажи ми по-скоро за своя произход!“

А Трохограб му отвърна, изричайки следните думи:

„Как тъй за моя род питаш, приятелю?! Знаят го всички —

хората и боговете и даже небесните птици.

Дали са име на мен Трохограб, а съм син и наследник

на Гризохляб, царя смел и възвишен; та той е баща ми,

майка ми е Брашнолизка, на цар Шункогриз дъщерята:

тя ме роди във колиба и с хорска храна ме отгледа —

с орехи, сочни смокини и всякакви лакомства вкусни.

Как ще ти стана приятел, когато по вид сме различни?

Твоят живот във водата е; аз пък, напротив, съм свикнал

туй, що при хора намирам, да хапвам. На мен не убягва

ни хляб от три пъти смляно брашно във панерче изящно,

нито сладкиш от сусамово сирене с плътна глазура,

нито парченце от бут, нито дробчета с бели обвивки,

нито наскоро подквасено сирене от сладко мляко,

ни свежи меденки — тях и Блажените страстно желаят:

нищо, което готвачите правят за хорски трапези,

всяка храна подобрявайки с разнообразни подправки.

                           Аз не обичам да хапвам ни репи, ни зелки, ни тикви,

не със зелено цвекло се наяждам и не със кервизец —

тези, доколкото знам, са храните ви тук из блатата.

Нивга не съм бягал в ужас от кобния вик на войната —

тичам в разгара на боя и в първия ред се сражавам.

Нямам и страх от човека, макар че е с тяло огромно,

а във леглото му скачам и края на пръста му гризвам

или петата захапвам, но болката той не усеща

 мойто ухапване твърде дълбокия сън не прогонва.

Но се боя по земята обширна от два люти врага,

те са соколът и котката, тежки беди ми докарват,

също капанът зловещ, в който гибел коварна се крие.

Най се страхувам обаче от котката, тя е всесилна

и ме намира дори ако в дупка потайна се мушна.“

А Бузодуй се изсмя на това и във отговор рече:

„Странниче, май за корема си само се грижиш! И ние

много чудесни неща на земята и в блатото знаем.

Зевс отредил е на жабите двоен живот и прехрана:

върху земята да скачат, а в блатото да се укриват,

и в домове посред двете стихии подслон да намират.

Стига да искаш, съвсем лесно всичко това ще узнаеш!

Хайде, скочи на гърба ми и дръж се за мен, да не паднеш!

Аз бих се радвал безкрайно да те заведа във дома си.“

Рече така и гърба си подложи, а тозчас мишокът

плавно подскочи и нежната жабешка шия прегърна.

Първо се радваше, тъй като виждаше близкия пристан,

плаваше весел върху Бузодуй, но в момента, когато

плисна вълна винобагра над тях, зарида безутешно,

своята глупост прокле и косите си в ужас заскуба,

скръбно закърши ръце под корема си, в който сърцето

биеше лудо, таейки копнеж до брега да достигне.

Стенеше силно и жално, сломен от страха вледеняващ.

Първо провлече опашка и с нея раздвижи водата

сякаш с весло, боговете помоли брега да достигне.

Плисна вълна винобагра и той зарида безутешно.

Сетне такива слова през устата си пусна и рече:

„Не тъй върху своя гръб бе понесъл товара любовен

онзи бик, който отведе Европа във Крит по вълните,

както прострян на гърба си ме води сега към дома си

жабата, носейки тяло зелено по бели талази.“

Водна змия изведнъж там изскочи (гледка ужасна

и за двамината) и над водите шия проточи,

а Бузодуй, щом я зърна, се гмурна, без да помисли

колко издигнат приятел на сигурна смърт изоставя.

Гмурна се в блатните бездни и черната участ избягна.

А Трохограб, изоставен, в миг падна по гръб във водата,

лапи присви и записка от ужас пред близката гибел.

Ту във водата потъваше, ту пак изплуваше горе,

лапи размахвайки, но участта не можа да избегне —

мократа козинка теглеше тялото все по-надолу.

И от вълните, загивайки, следните думи извика:

„О, Бузодуй, боговете не ще заблудиш за смъртта ми,

как, все едно от скала, от гърба си в блатата ме хвърли!

О, най-коварни, не би бил от мен по-добър на земята,

нито в панкратион, ни в борба, ни в бой, но ти ме подлъга

и ме удави в вира. Ала бог вижда всичко и съди —

грозната мъст на мишето войнство не ще те отмине.“

Рече това и потъна във бездната. Но го съгледа

Паницоблиз, който беше приседнал в крайбрежната тиня,

в ужас изписка и хукна към мишките, за да им каже.

Още щом чуха вестта, страшна ярост възпламна у всички.

На глашатаите бе наредено преди да се съмне

да възвестят за събрание на Гризохляб във дворците.

(Татко бе той на злочестия, клет Трохограб, който мъртъв

в блатото възнак изплува. Но не към брега се понесе

жалкият труп, а в средата на морската шир бе завлечен).

Призори, щом се събраха забързани, пръв се възправи

цар Гризохляб, нажален за детето си, и заговори:

„Мили, макар само аз да понесох от жабите толкоз

много злодейства, коварството жабешко всички вас дебне.

Тъй наскърбен съм, понеже до днес трима сина загубих:

Първият беше убит от омразната котка, която

грабна го и го измъкна навън от тясната дупка;

втория тласнаха хора жестоки към пагубна участ,

изобретявайки с необичайна изкусност коварство

дървено — гибел за мишките (него капан назовават);

третият беше любимец на мен и на майка си мила —

цар Бузодуй го завлече във бездната и го удави.

Нека се въоръжим, срещу жабите в поход да тръгнем,

след като сме защитили телата си с пъстри доспехи!“

Рече тъй и да се въоръжат заповяда на всички.

А ги снабди със оръжия Арес, радетел за битки.

Сложиха те наколенници първо на свойте пищяли —

от разделени шушулки зелен боб, приготвени чудно

(цяла нощ бяха се трудили и изпогризаха боба).

Сетне облякоха ризници, здраво съшити от кожа —

тях изработиха сръчно от котка, която одраха.

Щит бе парче от средата на лампа, а копие бе им

 дълга игла — на Арес изделие, медно всецяло.

Шлем пък върху слепоочия бе им черупка от орех.

Въоръжиха се мишките тъй. За това щом узнаха

жабите, изпод водата изплуваха и се събраха

заедно, за да участват в съвет за войната зловеща.

Докато питаха кой съобщил е, отде е раздорът,

се появи глашатай ненадейно със жезъл в ръцете,

Гърнеспоходник, на великодушния Сиренодлъб син.

Кобната вест за война прогласи и така заговори:

„Жаби, при вас ме проводиха мишките с грозни закани,

да обявя, че са въоръжени за бран и за битка.

В блатото те Трохограб са видели, когото погуби

вашият цар Бузодуй. Затова се впуснете във битка

всички, които сред жабите най сте прославени с храброст!“

С тези слова съобщи им. Речта му в ушите на всички

влезе и смут породи в умовете на гордите жаби.

Цар Бузодуй заупрекваха. Той се възправи и рече:

„Мили, мишока не съм аз убил, нито как е погинал

зная: навярно играл е в блатата и се е удавил,

мъчейки се като жаба да плува. А тези злодеи

мен обвиняват, невинния. Нека сега да обсъдим

плана си как да изтребим напълно коварните мишки.

Аз ще ви кажа това, което за най-добро смятам:

щом защитим си телата, с оръжие всички да идем

при бреговете високи, където най-стръмен е склонът.

А пък когато достигнат до нас, устремени за битка,

всеки да сграбчи за шлема врага, появил се срещу му,

в блатото мишките мигом с доспехите да прекатурим.

Тъй — те не могат да плуват — ще ги изподавим в водите

и ще издигнем с наслада трофей за мишата гибел.“

Рече тъй и да се въоръжат заповяда на всички.

Жабите първо с листа от слез свойте пищяли обвиха,

ризници сложиха сетне цвеклови — зелени и плоски,

щитове пък от листата на зелки стъкмиха умело.

Копие стискаше всеки от едра и остра тръстика,

а защитиха главите си с дребни черупки от охлюв.

Скупчени в плътни редици, на стръмния бряг се строиха,

копията си тресяха и всеки изпълнен бе с храброст.

Зевс сбра в небесната шир, покрита с звезди, боговете

и им показа пълчищата неустрашими войници —

снажни и неизброими, размахващи копия дълги,

                            сякаш войска от Кентаври настъпва или от Гиганти;

рече през сладък смях: „Кой от безсмъртните ще подпомогне

жабите или пък мишките?“ А на Атина продума:

„О, дъще, мишките да защитаваш не ще ли отидеш?

Все пак нали всички те в твоя храм непрестанно подскачат

и се засищат със жертвена мас и със всякакви гозби?“

Тъй се изказа Кронид, а така му отвърна Атина:

„Никога, татко, на мишки не бих се притекла на помощ,

даже да губят, защото безброй злини ми причиниха —

лампите заради маслото чупят и късат венците.

Най-силно хапе обаче сърцето ми друго злодейство:

мойта наметка проядоха, с толкова труд изтъкана;

бях я изплела от тънки влакна върху тънка основа.

Те ми я изпонадупчиха. После пристигна шивачът

и си поиска парите (смразява това боговете).

Бях я изплела със заеми, а да ги върна не мога.

Много пари ми поиска и заради туй се ядосвам.

Но и на жабите няма на помощ да се притека аз,

твърде менливи са техните нрави. А пък неотдавна

бях се прибрала след тежко сражение преуморена

и се нуждаех от сън, но с глъчта си не ми позволиха

да си поспя нито миг. Безсънна лежах на леглото:

в болки пламтя ми главата, додето пропее петелът.

О, богове, нека спрем вече да им помагаме в битки,

да не би някой от нас да изпита стрелите им остри,

да не би някого копие или пък меч да удари:

страшни са в близкия бой, даже бог да им иде насреща.

Битката нека отгоре да гледаме всички с наслада.“

Тъй рече. С нея и всички останали от боговете

се съгласиха и вкупом събраха се на едно място

Точно тогава комари, тръбите си дълги понесли,

битката с тътен жесток протръбиха. А от небето

Зевс, Кронов син, прогърмя, даде знак за зловещата битка.

С копие пръв Гласодер порази във средата на дроба,

право в корема Облизий от предната миша редица.

Той през глава строполи се и прах покри нежните косми,

рухна със грохот, доспехите дръннаха гръмко върху му.

След това пък Дупкодлъб прониза сина на Тинея,

копие яко в гръдта му заби, на земята го просна;

грабна го черната смърт и душата от тялото литна.

Гърнеспоходник погуби Цвеклей тогаз с удар в сърцето,

а Хлебояд Велегласника право в корема улучи.

Той сгромоляса се и от трупа му душата излитна.

Но Блаторад щом видя как загива сразен Велегласник,

скочи напред и рани Дупкодлъб по нежната шия

с камък, подобен на мелничен. Мрак му забули очите.

А Дупкоров връхлетя и уби благородния Квакльо.

Мъка обхвана Босилко и той метна остра тръстика,

но не успя да я дръпне обратно. Това щом съгледа

Лизий, прицели се в него със копие бляскаво мигом,

хвърли и черния дроб не пропусна. Тогава съгледа,

че Зелеяд по брега стръмен тича и скочи към него.

Онзи двубой не отказа и с удар го тласна надолу.

Той падна в блатото и се удави, водите обагри

с пурпурна кръв. Трупът му на пясъка беше изхвърлен:

беше с разпорен корем и отвътре лъщяха червата.

Сиренояд на самия бряг беше застигнат от гибел.

Гьозумчо щом пък видя Шункодлъб, бе обхванат от ужас,

хукна да бяга, захвърли щита си и в блатото скочи.

Стъбльо погубен бе от безпогрешния Гърнеспоходник.

А Водолюб умъртви Шункояд, миши цар и владетел,

темето с камък разби му и мозъкът мигом потече

капка по капка от ноздрите, плисна кръвта по земята.

Паницоблиз пък уби безпогрешния Локвозаселник,

с копие го порази и мрак му забули очите.

Но Празояд го видя и изтегли трупа за краката;

здраво петата му хвана с ръка и го хвърли в блатата.

Водеше бой Трохограб за телата на мъртви другари

и Празояд във корема, в средата на дроба улучи.

Той строполи се пред него, душата при Хадес отиде.

Щом го видя, Тинеход шепа кал към главата му хвърли

и я размаза в лицето му. Тъй почти ослепи го,

но Трохограб се ядоса и взе в свойта лапа дебела

камък огромен, лежащ сред полето, товар за земята,

на Тинеход в коленете запрати го и разтроши му

целия десен пищял. Той в пръстта сгромоляса се възнак.

Кресльо, загрижен за тялото, към Трохограб се затича

и му прониза корема в средата. Дълбоко навътре

влезе тръстиката. Наземи всички черва се разстлаха,

щом със могъща ръка свойто копие Кресльо издърпа.

А Житояд от брега на реката бе гледал двубоя

и от войната спаси се накуцвайки, страшно измъчен.

В ров се укри, за да предотврати неизбежната гибел.

Цар Гризохляб нарани Бузодуй по петата тогава,

ала той сетне изплува от блатото, страшно измъчен.

А Гризохляб щом видя го прострян на брега полумъртъв,

с ярост нападна отново, жадувайки да го довърши,

хукна през първия боен ред и метна остра тръстика.

Тя не прониза обаче щита и върхът й заседна.

Шлема му прелестен с четири гребена взе Ориганий,

най-благороден герой, на самия бог Арес подобен,

който от войнството жабешко храброст единствен показа.

Но враговете към него се втурнаха. Той не дочака

силните воини, а в дълбините блатни се гмурна.

Беше сред мишките и Залкограб, — млад, но всички надминал, —

смелият син на Стъргалник, отличния хлебогубител.

(Татко му вкъщи се върна и викна го в боя да влезе.)

Младият воин над цялото блато възправи се гордо

с воля рода да изтреби на копиеносните жаби.

Племето жабешко той се закани до крак да избие

и се изправи отпред, възжелал да разкрие мощта си.

Ловко черупка от орех на две разломи по средата

и с половинките си защити раменете от удар.

Сплашени, в миг всички жаби към блатото се устремиха.

Щеше да ги порази Залкограб със мощта си безмерна,

но го съгледа бащата на хората и боговете

Зевс Кронид и се смили над сломените жаби най-сетне.

Силно поклати глава и такива слова произнесе:

„Ужас, наистина чудо голямо с очите си виждам!

Не малко дразни и мен Залкограб, който толкова иска

жабите да изпотрепе край блатото. Нека веднага

пратим Палада войнолюбивата или пък Арес —

колкото и да е силен, те в боя ще го обуздаят.“

Тъй се изказа Кронид. С тези думи отвърна му Арес:

„Нито мощта на Атина, Крониде, ни тази на Арес

грозната гибел от жабите да отклонят ще успеят.

Но нека всички отидем на помощ. Ти, Зевсе, използвай

свойто оръжие — то побеждава всесилните даже.

С него Титаните храбри, най-мощни в света, ти погуби,

с него ти нявга срази Капаней, могъщия воин,

едрия Енкеладонт, а и дивите орди Гигантски.“

Тъй рече Арес. Кронид блестяща светкавица метна,

тя изгърмя страховито, разтресе Олимпа огромен;

сетне отново светкавица — страшно оръжие свое —

хвърли с замах и тя излетя от ръката на царя.

Метна я Зевс и изпълни със страх всички жаби и мишки.

Мишето войнство обаче не се спря, а още по-силно

обнадежди се, че бойкия жабешки род ще погуби.

Жабите ако не бе съжалил от Олимп Зевс, Кронидът,

който веднага изпрати им помощ, тъй щеше да стане.

И се явиха тозчас витощипчести и бронегърби,

ножицоусти, врътливи, черупчести и кривоходи,

костести, широкогръби и бляскави във раменете,

с криви крака и огромни усти, със очи на гърдите,

и осмокраки, двуглави, безръки, които наричат

раци. Те почнаха с щипци опашките миши да късат,

също краката, ръцете. И копията се превиха.

Плахите мишки изпаднаха в ужас и не устояха,

а се обърнаха в бягство. Залязваше слънцето вече

и със такъв край тази война еднодневна завърши.

-----

Илюстрациите за историята

Виж също тук

Виж също тук

Виж също тук

Виж също тук

***

Wie die Geschichte weitergeht

In unsrer nächsten Folge steht.

wird fortgesetzt